Защо не бива да се карате пред децата

Има ситуации, когато и най-обичащите се родители се изправят един срещу друг и спорят, повишавайки тон.

В други случаи – когато нещата в двойката не вървят, напрежението сериозно ескалира и дори може да се стигне до използването на груби обидни думи.

Проблемът е, ако на всичко това свидетели станат децата.

Подобно отношение между мама и татко може сериозно да ги стресира и да остави негативно отражение на психиката им за години наред.

Ето и защо не бива никога да се карате пред децата. А ако имате нещо за изясняване, направете го далеч от техните очи и уши.

Снимка: Shutterstock

Какво чувства едно дете, когато родителите спорят

И все пак може да се случи да се скарате пред детето. Как най-правилно да реагирате?

Важно е да не се преструвате, че нищо не се е случило, смятайки, че то не е усетило напрежението.

Дори то да демонстрира пълно безразличие към случващото се, бъдете сигурни, че чува всичко и страда. Но най-вероятно се страхува да си признае, за да не бъде наказано.

В такава ситуация трябва да му обясните спокойно, че на възрастните може да им се случи да се скарат или спорят за нещо, но веднага след това сключват мир. И то няма никаква вина, а любовта на мама и татко остава непроменена за него.

Забравени фрази

Абсолютно забранени са изречения от типа „Мама/татко се ядоса, защото татко/мама много искаше…“.

Никога, никога не дискредитирайте другия родител в очите на детето си, дори и той да е наистина виновен!

Това са и трябва да си останат само проблеми между вас двамата. Ако имате нужда някой да ви подкрепи, потърсете разбиране при приятел или роднина, но не и от детето.

И не забравяйте, че детство, прекарано в атмосфера на постоянни скандали и обиди, със сигурност не формира спокойна и сигурна личност. Напротив – това може да провокира сериозни проблеми в отношенията с другия пол, след като детето стане възрастен.

Последиците от кавгите

Обикновено, когато мама и татко се карат, детето мисли, че то е причината и се чувства виновно за случващото се.

Така у него се зараждат поредица от страхове: от изоставяне, че родителите му се разделят, че вече е изгубило любовта им и т.н.

Затова е много важно, когато бурята отмине, да го успокоите, че то няма никаква вина.

Игнорирането на случилото се в крайна сметка ще подхрани чувството му за вина, объркване и страх. Извинението ще му помогне да почувства облекчение и да се успокои.

Когато мирът между двамата бъде възстановен, задължително организирайте едно фамилно приключение – дори да е гледане на детски филм пред дивана с пуканки.

За детето тази сцена обаче ще подейства изключително успокояващо. Но не го правете, ако все още изпитвате неприязън един към друг, тъй като то веднага ще долови фалшивото щастие.

Снимка: Shutterstock

Полезни съвети

Ето и няколко съвета, които ще ви помогнат да успокоите детето, ако случайно е станало свидетел на кавгите ви.

Когато ви задава въпроси относно причината, отговаряйте винаги искрено, макар и деликатно.

Не го лъжете, не отричайте и не омаловажавайте случилото се, просто опитайте да не го превръщате в акцент. Обяснете, че това може да се случи във всяко семейство.

Никога не говорете лошо за другия родител, изтъквайки, че вие сте прави, дори това да е точно така. За детето подобна негативна оценка е болезнена.

Не го молете да взема страна и да сключва съюзи, за него би било ужасно да избира между мама и татко.

Обяснете му спокойно, че понякога, за да се постигне мир, се налага хората да спорят и да изяснят някои неща. Но това не означава, че не се обичат.

Не го задушавайте с подаръци, целящи да изкупят вашата вина към него.

Опитайте да върнете нормалното ежедневие, колкото се може по-бързо.

Уважавайте неговите чувства. Ако след като е станало свидетел на спор или скандал, то пожелае да остане само в стаята си, не го спирайте.

Когато детето е много малко

Не подценявайте ситуацията, мислейки, че „все още не разбира много“.

То вероятно наистина не разбира думите, но усеща напрежението, вижда агресивността на жестовете и погледите, което го обърква и поражда страх.

Дори детето да е продължило тихо да си играе, бъдете сигурни, че това негово мълчание не е случайно.

Някои деца реагират именно по този начин – като се затварят в себе си, вместо да крещят и да се ядосват.

Задължително намерете начин да го успокоите, за да върне отново то усмивката си.

По материали от Pianeta Mamma